Asia Kasovska
With an impressive career as the founder of an accounting firm spanning over 15 years, Asya brings her exceptional discipline and precision into the world of yoga.
Her passion for walking through breathtaking landscapes fuels her energy and creativity, which she weaves into her yoga practice. Yet, it is the love and support of her family that truly ignites her spirit.
Question:
Ася, разкажи ни от колко време практикуваш йога? Кога реши да посетиш занимания по въздушна йога?
Отговор:
На йога клас подаднах случайно преди 8 години. Тогава даже и не предполагах, че тя ще стане неразделна част от моя живот. В началото не ми се получаваха асаните, мислех, че изглеждам смешно и абсурдно, но с времето нещата започнаха да ми се получават и даже сега предпочитам да практикувам йога със затворени очи, защото не е важно как изглеждащ, а как се чувстваш. Въздушна йога практикувам от 6 години и тук нямаше нищо случайно. Беше съвсем целенасочено търсене, намерих зала , в залата се запознах с Вера Хитова, която с ентусиазма си спомогна въздушната йога да стане неразделна част от моята йога практика.
Въпрос:
Кой може да практикува йога?
Отговор:
Йога може да практикува всеки, защото за мен йога е да отовриш сърцето си за доброто , за любовта, за силата си, да внесеш светлина в живота си, и да знаеш, че ти си този, който може да направи това. Един от принципите в йога е ахимса – ненасилие , затова в йога правим асаните до там . докъдето днес ни позволява тялото.
Въпрос:
Колко често мога да практикувам йога?
Отговор:
Може да звучи банално, но след като йога стане част от живота ти, ще усетиш вътрешната потребност от практика. За да поддържаме вътрешния си огън е добре да бъдем постоянни както на постелката , така и извън нея в мислите и делата си.
Въпрос:
С какво се отличава летящата йога?
Отговор:
С летящата йога по забавен начин огъвкавяваме тялото си , подобряваме сърдечно – съдовата система и кръвообращението, изправяме гръбначния си стълб. С помощта на люлката раздвижваме ставите си и укрепваме мускулите си. И не на последно място променяме перспективата си - виждаме света надолу с главата.